Кажи: внезапно да изчезнеш

и да се слееш мигом цял

с шума на уличния празник –

и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен

сред многоликата тълпа,

да бъдеш шарка от миража

на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи

над твоя малодушен сън –

ни звук, ни звън да ти припомня,

че Вий и Те са – вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,

без час, без образ и без вест –

да те лелей една велика,

последна, проста радост: Днес…

Кажи: разбираш ли лъжата

на тия гибелни мечти?

– А! истината и лъжата

са кръг – и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва

на тоя тих, насъщен грях –

и принеси му в жертва всичко

ти:

    своя гняв и скръб, и страх!